Проф. д-р инж. Никола Трифонов, един от хората които олицетворяват катедра “Електрически апарати” в интервю за Алумни – ТУ-София.
Използвани са материали от оригиналната публикация на Алумни-ТУ-София
Специалност: Електрически машини и апарати
Специализация: Електрически апарати
Година на дипломиране: 1957
1. К Р А Т К А Т Р У Д О В А Б И О Г Р А Ф И Я
Работил съм неизменно в съответствие с придобитата специалност. Първоначално постъпих за 5.5 г. в Силнотоковия завод-София (3 години сменен майстор в моторен цех и 2.5 години – конструктор и ръководител на конструктивна група). След това, в продължение на 40 години бях на академична длъжност преподавател, във Висш машинно електротехнически институт и Технически университет – София, Електротехнически факултет. Дадена ми е от Висшата акредитационна комисия научна степен Кандидат на техническите науки. В академичната си кариера преминах последователно в длъжностите Асистент и Преподавател и след хабилитиране от Висшата акредитационна комисия – Доцент и Професор. Заемал съм академични ръководни длъжности: Ръководител на катедра, Заместник декан, Декан на факултет и Функционален заместник декан в екипа на Заместник Ректора по учебната работа. Избиран съм за Член на Академичния съвет. За един мандат съм командирован за Заместник Ректор на Висш електротехнически институт по научноизследователската работа в ВМЕИ-Габрово. Участвах в организирането и първоначалното ръководене на Филиала на Техническия университет София в гр. Пловдив. Водил съм учебни занятие, освен в София, още и в Габрово, Пловдив и Русе. Бил съм научен ръководител на петима аспиранти, защитили дисертации за Кандидат на техническите науки. Автор съм на три учебника и съм съавтор на голям брой помощни учебни ръководства за лабораторни и семинарни занятия.
2. М А Л К А С П Р А В К А З А П Р О И З Х О Д И С Е М Е Й С Т В О
Баща ми е завършил I випуск на Ж. П. училище, създадено след I Световна война и изживял трудовия си живот като дребен гаров ж. п. служител. Първоначално е назначен на гара Сомавит, на брега на Дунава, на 40 km северно от гр. Плевен. Там се задомява. След това последователно е преназначаван на редица различни ж.п. гари.
В 1941 г. отново е в Сомовит. През месец март 1941 г. германците построяват временен понтонен мост при гр. Никопол, който е на 12 km от Никопол. През него многобройни германски армейски части се струпват на гара Сомовит, за да заминават на юг със ж.п. ешелони. В една нощ не идва поредният ешелон и войските остават да нощуват на открито. В гарата нахлува един „висш” офицер, който размахва оръжие и предизвиква непонятен скандал. Всички българи са изплашени до смърт. Дълбоко в нощта се намира преводач, чрез който се разбира, че на офицера-аристократ не му е обезпечено място за нощуване отделно от войниците му. Настаняват го в служебната стая за почивка и той, удовлетворен се успокоява!
На сутринта баща ми осъмва с внезапно възникнал диабет. С това завинаги се свършва щастието в нашето семейство.
След относително възстановяване баща ми търси ж.п. длъжност ,която може да се може да изпълнява с намалената му работоспособност. Неговата майка намира такъв изход. Като младо момиче тя е помагала на свой чичо при отглеждане на децата му, които са нейни братовчеди. Тези братовчеди са вече с високо обществено положение, определено от висока инженерна квалификация и от това, че баща им, като сподвижник на Стефан Стамболов, е един от строителите на освободена България. По време на I световна война той е прославил се генерал. През 1941 г. единият братовчед, инж. Васил Радославов, е министър на железниците. Той назначава баща ми за началник на малката планинска гара Аврамови колиби, през която дневно преминават само 2-3 влака между Чепино-Лъджене (и сега Велинград) и Якоруда, където той служи 3 години. Но там няма училище. Аз и брат ми, с майка ми се заживяваме в с. Сомовит, край Дунава. Тежък е животът при тези условия. ”Издействано” е назначаване в гара Подем, на средата между гр. Плевен и Дунава, където има две начални училища и прогимназия. Завърших прогимназия в 1947 година.
Възниква нужда да започна обучение в гимназия. Баща ми получи разрешение да бъда приет в Мъжки ж.п. пансион в гр. Велико Търново, където да се запиша в мъжката гимназия. За организиране на моя живот и обучението ми това беше добро решение, но това предстоеше и за брат ми. При условията на времето след войната и действащата купонна система се очертаваха отново трудни времена. Трябваше да се намери работа в град с гимназия. Благоприятна възможност се оказва преместването на баща ми на гара Асеновград. В града има две гимназии, мъжка и девическа. В късната есен на 1947 година напуснах ж.п. пансион във Велико Търново и се записах в мъжката гимназия на Асеновград. Учебният процес се водеше на високо ниво, което създаде добра основа за кандидатстване за висше образование. Завърших гимназия в1951 г. С това се завърши детският период в живота ми.
3. С Т У Д Е Н Т С К И П Е Р И О Д
Винаги нагласата ми е била да продължа обучението си за висше образование. Това фактически определи това да е в София. Нямах роднини и близки, които да ме ориентират към каква професия да се насоча. По това време обществената информация чертаеше светли перспективи за широко развитие с използване на електромагнитната енергия. Предстоеше обща електрификация на България. След национализацията се пуснаха в действие два от най-големите заводи – Силнотоков (за производство на променливотокови двигатели, трансформатори и комутационна апаратура) и Слаботоков (за производство на радиоапарати, телефонна техника и електроизмервателна техника). Един от най-големите проектантски институти в България беше Енергохидропроект. Набелязваше се електрифициране на железниците и пр. Съобщаваше се информация за необходимост от обучаване и набиране на електроинженери.
В новоучредената Политехника в София се приемаха за обучение нужните електроинженери с добри перспективи за обществено и лично развитие. Приемните конкурси бяха тежки, с четири изпита (математика-писмен и устен, физик-устен, български език и литература-писмен). Нямах никаква представа относно допълнителна подготовка. Представях се на конкурсните изпити със знанията за завършване на гимназията (т.н. „руска матура”). Класираха ме за специалност Електроинженерство в Машинно-технологичния факултет.
Това е първата велика радост в живота ми на пълнолетен човек с първа лична карта на гражданин на Народна република България.
Тежко се оказа обучението – едновременно по специалността и военна подготовка. Ежедневно 6 дни в седмицата сутрин от 7.00 часа, вечер до 7.00 часа, с „прибягване” между три учебни сгради на различни места в центъра на София. Многобройни изпити – по специалността и „военни”. Фактически без учебници – всеки си водеше записки за лекциите. Подготовката за изпитите с ползване на книги можеше да става предимно в читалните на Националната библиотека, където в много случаи трябваше да се чака за освобождаване на място в читалнята. Сградата на „новия машинен факултет ” до паметника на Васил Левски не беше завършена, сградата на Националната библиотека също не беше завършена, затова в тях зиме нямаше отопление. Срещаха се студентки, които идваха с одеяла, за да се пазят от студа. В същност нямаше годишни ваканции – летата се ползваха за стажове – 3 пъти по специалността и два пъти „военни”. Студентите бяха ентусиасти – стремежът им беше да се изучи всичко, което е необходимо. След сесия пред деканата се появяваха „опашки” с молби за разрешаване на повторно явяване с цел (надежда) за повишаване на успеха. Оскъдни културни мероприятия: кино, колективни посещения на опера или театър. Няколко танцови забави в семестър, в коридорите в неделни дни, след разрешение от Ръководството. Странна бе реакцията на един от Заместник ректорите: в отговор на искане за провеждане на културна забава с танци-отговорът е бил: ”Танците не са културна забава, аз като не танцувам не съм ли културен!”. Крайно недостатъчни места в общежития – често такива бяха „национализирани“ хотели, оцелели от бомбардировките. Някои общежития бяха много отдалечени, например бивши санаториуми в Банкя. Нямаше годишен „Студентски празник”. Такъв беше отменен като „политическа отживелица”.
От държавата щедро беше решен въпросът за студентски стипендии. Практически стипендия получаваше всеки, който подаде молба, при условие, че редовно полага изпитите си. Получавал съм стипендия през цялото време на следването си – тя беше достатъчна за хранене в студентски стол и за плащане на наем за „студентска” квартира, при което за отличен успех сумата й се увеличаваше с 20 %. Това беше значителна помощ за семейния ни бюджет, още повече след като баща ми почина, когато бях в трети курс, а брат ми беше в първи курс.
При отбелязаните трудни условия нямаше студентски оплаквания и протести. Всички бяха оптимисти и с очаквания за висококвалифициран труд в полза на обществото. ”На младини всичко е приятно и лесно!”.
Втората ми велика радост е получаване на диплома за електроинженер. Нямаше тържество, просто ми я връчиха индивидуално в деканата. Съвсем обикновена диплома, без снимка!
4. Г Р А Ж Д А Н И Н И А К А Д Е М И Ч Е Н П Р Е П О Д А В А Т Е Л
Целият ми трудов живот на активен пълнолетен висококвалифициран гражданин е свързан с Висшия машинно електротехнически институт, прерасъл заслужено в Технически университет – София. На него аз дължа скромните си успехи в техниката и науката, като инженер и академичен преподавател, с които съм работил в полза на обществото. Важното е във всички случаи да се изпълняват отговорно и висококачествено поставените задачи, с приложение на съвременната наука и технология. Постоянно и едновременно да се разширяват придобитите научни знания и, при възможност, към тях да се разширява и усъвършенства съществуващата наука.
Техническият университет – София се характеризира с непрекъсваемо собствено развитие и усъвършенстване. Това се потвърждава от достигнатите във времето успехи: от Машинно-технологичен факултет с няколко скромни специалности с няколко академични преподаватели и няколко десетки обучавани студенти в 1945 година до наши дни с многобройни катедри, десетки факултети и хиляди висококвалифицирани академични преподаватели, с обширно международно сътрудничество, при високо оценявано партньорство. Важно е, че той неотменно успешно запазва своето лидерско място между всички български Висши училища, много от които са създадени на негова основа и с негово сътрудничество. Безбройни са неговите възпитаници, работещи и създали националното развитие на България и разпръснати по целия свят. Голямо е значението на нашия университет за обучение, развитие и израстване на достойни висококвалифицирани академични кадри за свои нужди за нуждите на други университети в България и в чужбина. Характерно е, че за целокупната работа на нашия колектив съществува висока обществена оценка и реално самооценяване.
Моята работа в Силнотоковия завод ме завладяваше и аз я изпълнявах с любов. Там аз бях включен в амбициозен инженерен колектив и за пръв път получих отговорни инженерни задачи. В същност това ме превърна в инженер. Имах напредък – резултат в израстване на инженерната кариера, при приемливи лични финансови резултати. Преминах специализация в чужбина. Но вън от завода си оставах тежко затруднен от неуредено софийско жителство, например нямах права да живея в столицата. Редовно поддържах добри контакти, както с ръководители от Електротехническия факултет, така и с колеги от времето на следването ни, които станаха уважавани академични преподаватели. а известен период на основата на конкурс, участвах в учебната работа на факултета като хоноруван асистент. Мечтаех за научно развитие – бях зачислен в задочна аспирантура към катедра Електрически апарати. С течение на времето стана ясно, че не може да се справям с основни жизнени проблеми, например да се снабдя с жилище, или дори да наема квартира. Най-простото и най-лесното решение при такива условия се оказа постъпване на конкурсна научна длъжност. Затова участвах в конкурс за редовен асистент и постъпих в Електротехническия факултет, въпреки значително намаляване на приходите ми. Така започна моята професия в академичната кариера, което продължи над 40 години.
Третата велика радост в моя живот е получаването от Висшата акредиционна комисия на научната степен Кандидат на техническите науки.
Четвъртата велика радост е в академичната кариера с хабилитирането от Висшата акредиционна комисия с академично звание Доцент.
Петата велика радост е в академичната кариера с хабилитирането от Висшата акредиционна комисия с академично звание Професор.
Последната „радост “е заповед за пенсиониране с определен размер на пенсията.
Едновременно с академичните учебни занятия и административни дейности извършвах научна и приложна инженерна дейност, представяна в редица издадени авторски свидетелства и научни публикации. Всички те са насочени за решаване на конкретни приложения на електромагнитни устройства. В неголям брой случаи имам реални приложения. Успехите в това отношение са малобройни, което се дължи на промяната на стопанската дейност в България, което доведе до значително спадане на работата в предприятията за различни рутинни електротехнически изделия.
На стари години се захванах с теоретични изследвания на задачи от теорията на електромагнитните вълни. Колеги и проф. инж. Весел Савов определиха това като предизвикателство и ми препоръчаха да не се спирам. Предложил съм публикации, но не мога ги да оценя като очакван успешен научен резултат. Дано имам още няколко години жизнен ресурс, за да мога да видя какво ще стане. Ако се получи потвърждение от авторитетни учени това ще е най-големия мой научен творчески успех! И моя заключителна велика радост.
Всеки младеж, който постъпва на обучение за получаване на висша инженерна квалификация се води от желание да добие добра възможност за реализация в бъдещия свой живот. Преценка за постигнат успех се прави след време, на основа на изпълнените относително важни задачи, лично за себе си и за обществото. Това се определя от приетата по време на следването висша квалификация със стабилна теоретична основа, чрез изучаване на преподаваните научни дисциплини. Доброто владеене на науката е главна опора за най-правилно, най-икономично, най-бързо и най-точно решение. Когато задачите са сложни, те се изпълняват от колективи, всеки член от които трябва да отговаря на горните изисквания. Това се постига с лична отговорност при обучението. Това е философията и главната стратегия за кариерно израстване: Поемане на отговорни инженерни задачи и решаването им с използване на задълбочени научни знания.
Всички висшисти, независимо от възраст и инженерен опит, трябва да приемат и изпълняват само задачи и длъжности, съответстващи на придобитата им квалификация и специалност. Пагубно е в началото на кариерата професионална работа на млад специалист да се започне с „чиновническа” длъжност. Това фактически представлява прахосване на многогодишно време за обучение.
Действието на инженерите е прилагане на високо квалифициран труд, с прилагане на съответната наука (съответните науки). В съвремието науките бързо се изменят, обогатяват и усъвършенстват. В течение на времето инженерната квалификация, освен с натрупване на рутинен опит изисква още и системно научно обогатяване. Използването на най-нови научни открития е основен фактор за израстване в кариерата. Още по-важно е решаването на конкретни задачи да се съпровожда с обогатяване на науката (усъвършенстване на наличната наука или нови научни решения). Общественото значение на изпълнена работа е толкова по-голямо, колкото по-широко е разпространена информация за нея. Това се постига с научни публикации. Инженерите трябва да публикуват постиженията си. Изпълняването на всяка важна задача трябва да се завършва с публикация. Съвкупността от публикации е основа за представяне на научна работа за защита или за издаване на книги. Така всяко инженерно поколение създава нови поредици от научни книги, които развиват науките и са база за обучаване на следващи поколения инженери.
Възпитаниците на всеки университет трябва да поддържат неотменни връзки с колегите си състуденти: това ще ги поддържа да са винаги в висок млад дух. Алумни – клуб е призван да поддържа постоянна жива връзка на Университета със своите възпитаници. Така трябва да се натрупва информация за постигнатите успехи от университетските възпитаници. С това се постига непрекъсната възможност за взаимно развитие и усъвършенстване на двете страни. Гордост на университета са успехите на възпитаниците му. Гордост на възпитаниците трябва да бъде това, че притежават за цял живот своя университетски диплом.
Благоприятно и важно е Център “Кариера и възпитаници(алумни)” периодично да организира срещи (сесии) на своите възпитаници от България и от цял свят.
С многогодишното си действие Техническият университет – София заслужено е признат като важен фактор за обучаване на отговорни високо квалифицирани инженерни кадри за страната и за чужбина. Техническият университет е гордост за България, фактор за възхода на Република България .Той е увенчан със заслужена българска и международна слава.
Задача на Алумни е да се създаде традиция за разпространение на многостранна информация за Технически университет – София. Дейността му от организирането до днешни дни показва, че са набелязани и се изпълняват правили и верни насоки за развитието на Алумни за което следва да се даде съответна положителна оценка за неговото ръководство.
Националната и международната слава на Технически университет – София следва да се разпространи навсякъде. Призвание на Алумни е постигането на тази задача.